ПСМК - С Нас

Описание: Lyrics : ПСМК
Instrumental: ПСМК
Mix & master: Недко Гешев
Production Design: Мила Писарова
Visualizer: Поли Иринкова

Проектът е реализиран с подкрепата на "Национален Фонд Култура".

____________________________________________________________
ПСМК - https://linktr.ee/pulna.skrub.umreha
MILA PISAROVA -   / anemone.png  
____________________________________________________________
Чакаме те, долу сме.
Хайде слез при мен!
Ще падаме с теб,
подът е мек.
Ела легни до мен.

Розови листа съм ти постлал,
купи с грозде, вино съм налял.
Виждам, че изобщо не си спал -
ела почивай с нас като крал.

Просто падай с нас.

Някой да ме ритне,
да се понеса надолу -
пред Михаила да се появя сокол,
че баламосвам, убеждавам се, че мога.
Реално просто чакам да ми ритнеш стола,

Да ме пипнеш след като всичко е готово.
Пожелай си да започнем на ново.
Ама не мога, аз съм долу,
И не мога, аз съм…

На тясно в капана животно,
И за тва нося пълна отговорност,
Нарциса в мен ше празнува достойно
Ако пукна изплезен от гордост
От високо ме гледат от дълбоко ме дърпат
Тепърва ше има да викам прокобно
И ако някой ме стига, ми стига само със усмивка да ме изрита надолу

Да съм изтрит тъй неволно - като сълзица - и толкоз.
Питам остава ли сребърна нишката ако разплита до нищо душата ми гола.
Да съм изпитан отново - моите сила и ловкост
питомността озапти. Вече всичко, в което се вричам, е страх и агония.

Психолога в огледалото не взима на час
Чувствам се като петно, което не може да се изкара, все едно съм в нищото и то е в мене така, не че знам какво е, ама и от това ме е страх
Като Сизиф с камъка, който продължава да пада, по циферблата тичам в кръг, вече целият схванат, знам, че наще няма да схванат какво точно разправям, и със “спри да ти е тъпо” не улеква товара

В отблъскващо отчаяните ми очи чете се
огледалото на твоите.
Не сме избрали тази пагувна война, дето тече все,
жалко, че не сме и войни.

От двата стола - на земята - ясно,
Но на единия сега аз съм в прегръдка тясна.
Как може даже тука да се чувствам не на място?
Как може толкова да ме боли просто да чакам някой да ме…

Спри да ме заменяш.
Очевадно вече имаме проблем.
Не ми писна да те обичам ден за ден.
За мен вината е причина да се слеем.

Спри.

Хъ!
Ама чевръста, бе!
И няма връщане.
Ще ме залива, ще ме дави като на кръщене.
Бяга маратон, изтича ми през пръстите, времето ми бързаше.

Ще те гледам отстрани, ще ти гледам стъпките,
Ще ти се смея на съзвездието от пъпките.
И когато стане време, малко, да се остарее,
Надявам се, поне, не са ти много кръпките.
“Аз ще си ходя”
Ха, бягай, препоръчвам ти по пътя много не засядай.
И балъче, като паднеш ставай, дори в ада някак да попаднеш - давай.
Никой не трябва брат да може да те пипне,
а ако те пипне, да знае, че ще литне.
А случайно ако някъде забиеш,
Намери си някой леко да те ритне.

С нас ли си;
с нас да полетиш?
Всичко стана в дим.
Остават празнини.
Само чакам някой да ме хване,
да ме подържи.

На к’во ли се крепим
в тъжни празници?
Да се упропастим.
Толко слепи дни -
колко още ще ме мъчи и да лазя, и да се гърча?
Предпочитам да остана тих.

Да потънем, да се слеем.
Да мълчим добре умеем.
Патрон изстрелян в празния копнеж -
надявам се да ме разбереш.

Нищо повече от тебе аз не искам.
Кое наричаш свое, че при чуждото отиваш?
И да не свикваш - на това разчитам,
че ще бъде късно и на всички ще им липсвам.

Спри да ме отделяш!
Само тук и така аз мога да вирея.
Последна глътка и се гмуркам,
но не смея.
Последна гледка моя,
Дай ми да живея.

За бога, спри.



___________________
Sofia, 2023, PSMK©.