ПСМК - Кръвник

Описание: Lyrics : ПСМК
Instrumental: ПСМК
Mix & master: Недко Гешев
Production Design: Мила Писарова
Visualizer: Поли Иринкова

Проектът е реализиран с подкрепата на "Национален Фонд Култура".

____________________________________________________________
ПСМК - https://linktr.ee/pulna.skrub.umreha
MILA PISAROVA -   / anemone.png  
____________________________________________________________
Опитай си от виното, може да ти хареса.
С него караме децата ви да искат да се обесят.
Стъпвай си внимателно като лафиш по адреса.
Заплахите ги чухме, сладък, действията къде са?
В огледалото не виждам никой - глей са.
Търкам зъби, остря ги, в ъгъла се треса.
Излезна ли на слънце някак не понасям стреса
И мразим некой изгустант да ми смърди на чесън.
Пет пари на кръст - боли ме и ги гледам мръсно,
Пръснах се и губя плътност
И съм нахъсан като стане късно.
Мъст и глад за кръв закусвам,
Жаждата за плът ме друса,
Никой шанс не бих пропуснал -
Да те хапя и да късам.
Изневери му, споко, bae, аз съм лош човек.
Сутринта излитам с моите прилепи и “кой откъде е?”.
Нещо днеска им бледнееш и не е добре.
Усети го - как у теб е глада и чернее.

Хладнокръвен и студен.
Тъй хладнокръвен и

Кожата на лед
Жажда тачиме
Зъби точиме
Бой и ебане
Ярост, бесове,
Давай дъха и душата и всичкото по теб
Рапери,
на вековния ми член
И тежко боли ме
Колко тегавееш
Израстнали в ковчег
Днеска ше ядем
Всичко наред
Делим на шест

Дълбоко надолу брат аз съм Епископа
Който ме дразни, го драскам от списъка
С писък замръзват на място застиват, са
паля и вдишвам от Swisher-а,
Суша оправям със Чиваса и надуша ли шпиони, ше пиша на прилепа, при прилика лицата в плика ги навирам пак.

Аз съм вината
Аз съм страха
Аз съм в главата ти
Аз съм глада
Плътското, черното, тежкото, тлентото,
Аз съм най-лошото, аз съм греха

Аз съм съдията
Аз съм гнева
Аз съм в живота ти
Аз съм глада
Мръсното, грозното, беглото, бледото
Аз съм на врата ти дъха,
Курво

Ограбихме съня ти,
Безсмъртни пак ще пилим зъби,
В книгите ме пишат Кръвник

На три литра кръв ще се обзаложа,
че изящно чистата ми бяла кожа
и погледът като нож, и гласът подхождащ
те обричат да си принадлежност, а не заложник.

Без обич, без страст и без съпротива -
светлината от луната ми стига.
Създавам посредством това, че убивам;
Създавам прелест от нещо, дето все нещо не му достига, а все го дирят.

Очите вечно в пода - тежат ли, че не ги вдигат?
То не е като да е губено, да се намира -
Не го е имало никога и няма да го има.

В хронично излишната празна материя
наместо душичката ти - дизентерия.
Свръх прозаичното всичко в размер на
чекия от скука са постиженията,
с които тези смъртни ми искали уважението?

Бегай.



___________________
Sofia, 2023, PSMK©.