Дете, което се е смалявало заради родителя си, после се смалява и заради партньора си

Описание: Когато едно дете усеща, че родителят е крехък – емоционално нестабилен, тревожен, зависим или лесно раним – то несъзнателно поема роля, която не му принадлежи. Започва да се съобразява, да омекотява, да не ядосва, да не блести твърде силно.

То си казва:
„Ако съм по-тихо, по-удобно, по-малко – мама/татко ще бъдат добре.“

Този модел не изчезва. Той просто се пренася.
В зряла възраст това дете става партньор, който:
• омаловажава успехите си, за да не нарани егото на другия;
• не изразява напълно мнението си, за да не разклати връзката;
• не разгъва потенциала си, за да не бъде „повече“;
• носи прекомерна емоционална отговорност.

И тогава се случва нещо парадоксално.
Човекът не пази партньора си от външна опасност.
Той го пази от собствената си светлина и сила.

Казано така звучи наистина парадоксално...
Свива се, за да не засенчи.
Мълчи, за да не провокира.
Остава по-малък, за да има мир.
Но този мир е фалшив.
Защото цената е себеизоставяне.

Важно е да разберем:
Това не е слабост. Това е стара стратегия за оцеляване.
Когато си бил дете, тя е работила.
Когато си възрастен, тя те ограничава.

Зрялата любов не изисква да бъдеш по-малък.
Тя изисква да бъдеш цял и да си себе си.
И истински зрял партньор не се чувства застрашен от силата ти.
Той я уважава. Възхищава й се, споделя я.

Човек, ако не е егоист, ако расте, дори това да не харесва на родителя или партньора.

Не предаваш никого, когато ставаш повече от страха си.
Просто спираш да живееш от стара роля.
Ако любовта в детството е била условна, човек често прави любовта в зрелия си живот условна към самия себе си.

Когато един човек избира партньор, пред когото се смалява - не е просто избор на партньор. Това е повторение на семейната й лоялност, само че прехвърлена върху друг.

Вижте още във видеото...
Конкретни примери по темата...

@psychologistdimitrova
  / silvia200abv.bg