КАКВОТО ОСТАНЕ В НЕСЪЗНАВАНОТО ИЗЛИЗА ПРЕЗ СТРАДАНИЕ. Несъзнаваното винаги намира път

Описание: Във видеата си често говоря за нашите несъзнавани вярвания и убеждения, които ръководят живота ни. Нашето несъзнавано е около 90-95 процента, а съзнаваното не повече от 10 процента.
Останалото не е „празно място“.
Там живеят детските ни преживявания, старите решения, страхът, любовта и начинът, по който сме се научили да оцеляваме.
И докато не ги осъзнаем, те продължават да избират вместо нас.
Това означава, че повечето ни избори не се раждат в мисълта, а в паметта на преживяното.
Вътрешни гласове, които не чуваме ясно, но които водят живота ни.
Кой избира партньорите ти, реакциите ти, границите ти?
Често това не е възрастният в теб, а детето, което някога е трябвало да се адаптира.
Осъзнаването не променя миналото.
Но променя бъдещето.
Нашата психиката има своя собствена логика — тя не допуска празно пространство.
Всичко, което не е било осъзнато, преживяно и интегрирано, не изчезва. То се премества в несъзнаваното и започва да търси начин да бъде видяно.
Несъзнаваното не е тъмно място.
То е склад за преживявания, които ня́кога са били твърде силни, твърде болезнени или твърде опасни, за да бъдат понесени от детската психика. И чрез психологическите защитни механизми, тези чувства са изтласкани в подсъзнанието.

Детето няма избор — то се адаптира
Когато едно дете расте в среда, в която:
• емоциите не се назовават, считат се за опасни, срамни или нараняващи другите;
• болката се омаловажава, особено емоционалната болка;
• страхът не се удържа, а може дори да бъде осмиван или отречен;
• гневът е забранен или наказван,
психиката прави най-разумното възможно нещо — потиска.
Не защото детето не иска да чувства, а защото оцеляването изисква това.
Така се формират негативни убеждения:
„Не трябва да показвам чувствата си.“
„Не заслужавам любов.“
„Ще се справя сам, никой не ми трябва.“ Или пък томно обратното: „Ако остана сам, ще умра“. Можем да дадем примери за още много подобни негативни убеждения, с които след това влизаме в света, в отношения, в живота.
Тези несъзнавани убеждения не изчезват с порастването.
Те се превръщат в характер, в избори, в съдба.

Вижте във видеото:
Как несъзнаваното говори чрез тялото и отношенията?
Родителството като огледало на несъзнаваното.
Връзките като повторение на първичния модел.
Пътят навътре: от страдание към осъзнаване.
Как психотерапията помага за осъзнаването?
Пример: тревожност като защита.
Пример : Паник атаки като защита
Пример: Болезнени връзки като повторение

@psychologistdimitrova
  / silvia200abv.bg  

#психология
#психотерапия
#психичноЗдраве
#вътрешенСвят
#осъзнаване
#личностноРазвитие
#вътрешнаБолка
#емоционалнаБолка
#психичнаАдаптация
#привързаност
#травмаИЛюбов
#повтарящиСеСценарии
#емоционалнаБлизост
#паникатаки
#тревожност
#токсичниотношения