Какво се случва, когато човек със страх от изоставяне срещне човек със страх от отхвърляне?

Описание: Реакциите на хората със страх от изоставяне и отхвърляне често се преплитат, но имат различен корен и начин на изразяване. Ето как изглеждат техните типични реакции във връзка:
________________________________________
💔 Хора със страх от ИЗОСТАВЯНЕ
В основата:
• Дълбоко усещане: „Ще ме напуснат. Няма да ме изберат. Ще остана сам/а.“
🤯 Типични реакции:
• Сливане – стремеж към постоянно сливане, нужда от контакт, съобщения, физическа близост.
• Обвинение или драма – за да предизвика реакция, дори отрицателна те обвиняват, манипулират, само и само вниманието да е към тях.
• Тестване на любовта – чрез оплакване, упреци, пасивна агресия, непрекъснато искане на доказателства за любов
• Паника при дистанция – ако партньорът се отдръпне, не отговаря веднага или е зает. Може например да сте на почивка с приятели и единият партньор да остане с общите приятели до по-късно вечерта. Другият партньор, който има травма от изоставяне, да се сърди, че е изоставен, въпреки че жената или мъжа е на 10 метра от него/нея. Самият факт, че е сам в стаята, а партньорката му е останала с другите, го води към страха, че тя няма да отиде при него, забравила го е, забавлява се с някой друг. Трудно остава сам/а – страх от тишината, нужда да бъде постоянно „включен/а“ във връзката. Често ревнуват как партньора им прекарва времето си – с хора или дори в самотни дейности – когато е далеч. Изискват нереалистично време и внимание от партньора си?

🚪 Хора със страх от ОТХВЪРЛЯНЕ
В основата:
• Дълбоко усещане: „Не съм достатъчен/на. Не съм желан/а. Ще ме отхвърлят, щом ме опознаят.“
🧊 Типични реакции:
• Отдръпване при критика – дори дребна забележка може да се почувства като атака. Да замълчат, да се затворят в себе си, да искат да се защитят или изразят мнение, но да не смеят да го направят, все едно нямат право на това или пък отново ще бъдат критикувани, което е равносилно на отхвърлени
• Изолация – при конфликт предпочитат тишина, бягат, „затварят се“.
• Потискат емоциите си – не показват колко са засегнати, преглъщат вътрешно всичко.
• Страх да се разкрият – пазят се, за да не бъдат наранени и уязвими.
• Идеализация/обезценяване – или те обожават, или ти намират кусури, за да не се привързват.
• възприема нуждата на другия като натиск и заплаха за собствената автономия;
• може да се отдръпва, когато усети, че трябва да даде „повече“, защото това го кара да се чувства уязвим.

________________________________________
🎭 Какво се случва в такава връзка? - Танц на дистанция и зависимост
Един човек обикновено има различни травми, не се ограничава само до една. Затова човек, който има травма от изоставяне, може също така да има и травма от отхвърляне. И при двете травми има несигурен стил на привързаност, където няма постоянство на обекта в детска възраст.
Постоянството на обекта е когнитивно умение, което придобиваме на около две до три години. Това е разбирането, че обектите продължават да съществуват, дори когато не могат да бъдат видени, докоснати или усетени по някакъв начин. За да развием това умение, ние узряваме до разбирането, че значимият за нас възрастен е едновременно любящо присъствие и отделен индивид, който може да си тръгне. Вместо постоянно да се нуждаем да бъдем с него, ние имаме „вътрешен образ“ на любовта и грижите на нашите родители. Така че дори когато те временно не се виждат, ние все още знаем, че сме обичани и подкрепяни. С други думи, когато имаме постоянството на обекта можем да изживеем нещата и хората като надеждни и постоянни.

Ето един примерен сценарий между двама души – Ния (със страх от изоставяне) и Алекс (със страх от отхвърляне), който показва как се активират техните травми и какво се случва между тях:
Вечерта Ния очаква Алекс да ѝ се обади след работа, както обикновено. Той обаче се чувства претоварен, имал труден ден и решава да се изолира – не се обажда.
💔 Реакция на Ния (страх от изоставяне):
„Той не ми се обади… сигурно вече не ме обича. Писнало му е от мен. Пак ще си тръгне, както всички преди него.“
→ Усеща паника.
→ Пише дълго съобщение: „Как може да не се обадиш? Очевидно вече не ти пука. Не знам защо изобщо ти вярвах.“
😟 Реакция на Алекс (страх от отхвърляне):
Когато получава съобщението, се чувства нападнат. В главата му минава:
„Каквото и да направя – все не е достатъчно. Само ме критикува. Сигурно мисли, че съм лош партньор.“
→ Затваря се още повече.
→ Отговаря сухо: „Окей. Извинявай.“
→ Спира да пише.
________________________________________
🔁 Резултат:
Ния се чувства още по-изоставена.
Алекс – още по-отхвърлен.
И двамата се отдръпват, наранени, без да осъзнават, че просто реагират на свои дълбоки страхове, които се активират от присъствието на другия.

Вижте подробности във видеото...
@psychologistdimitrova
  / silvia200abv.bg