Капитан Петко Войвода - ХАЙДУШКИ ДАНЪК

Описание: Капитан Петко Войвода - ХАЙДУШКИ ДАНЪК
Втора част
Комитата
ХАЙДУШКИ ДАНЪК
kapitan petko voivoda

Режисьор : Неделчо Чернев
В ролите : Васил Михайлов,Пламен Дончев ,Петър Чернев...
Година : 1981

Петко Кирков (Киряков) Калоянов (Петко Каракирков), по-известен като Капитан Петко войвода, е български хайдушки войвода и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България, защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османска Турция.
Петко войвода се жени два пъти: първият за гъркиня от Кешан от която има син и може би дъщеря с която живеят в Ипсала докато излиза хайдутин, а вторият за Рада Кравкова от Казанлък с която живеят след като се устанавява във Варна и по време на интернирането му от стамболовистите в Трявна.
Петко войвода е роден на 18 декември (6 декември стар стил) 1844 г. в българското село Доган Хисар, разположено на 26 километра от Дедеагач в Беломорска Тракия, което след Първата световна война, Антатната на 10 август 1920 г. дава на Гърция.
В родното си село при даскал Лефтер 15-годишния Петко се научава да пише и чете на български с гръцки букви. Майка му се казва Груда от съседното на Доганхисар село Тахтаджик, от известния род на Калояновци, а баща му е Кирко Каракирков. Има 8 братя и сестри. Бил много висок, с едър кокал, силно пъргав, но разсъдлив и с кротък нрав. Често пеел родопската песен за Делю войвода и обичал да играе хора. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо и когато двама такива посягат на жена му той убива единия и на 6 май (Гергьовден) 1861 година оставя семейството и излиза предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро 7-те момчета хайдути ликвидират убийците на Матю и Вълчи и главният виновник бахшибейскйят чифликчия Мехмед Кеседжи бей. На 16 юни 1861 година, при село Бахшибей разбиват турската полицейска потеря водена известен в околията със жестокостта си кърагалар, като убиват 2-ма и тежко раняват още неколцина турци. Османците са така респектирани от въоръжените българи, че дълго време не смеят да излизат от Бахшибей. След още две успешни битки с потерите през месец август четата им става легендарна.
На 6 януари 1863 година една потеря от 130 души заптии и башибозуци открива и загражда станалите вече 9-тимата хайдути край селото Исьорен в Еноската кааза. Двама се убити, а Войводата (Голям Петко), Петко Радев (Малък Петко), Комньо Стоянов от Дугалхисар и Стоян Атанасов от Исьорен са ранени пленени от турците и хвърлени в затвора в Гелибол. Организират бягство, но са заловени и преместени в Солун в затвора "Камлъкуле" (Кървава кула) известна днес като Бялата кула. След като устояват на инквизициите и отричат всичко турците решават да ги прехвърлят в Драма.