Убийството на Черноризец Храбър

Описание: Повечето от нас смятат Черноризец Храбър за старобългарски книжовник. Едни смятат, че зад образа на Черноризец Храбър се крие самият Симеон Велики. Други са убедени, че автора на съчинението "О Писменехь" – "За Буквите", е дело на Константин Преславски. В последно време вече има аргументи в полза, че създателя на творбата е Йоан Екзарх.

Той обаче няма нищо общо с личността, която е скрита под името Черноризец Храбър, напротив, обичащият България Йоан Екзарх е яростен противник на индивида, поради когото се появява прозвището Черноризец Храбър. Така излиза, че кръщаването на училища и улици с името Черноризец Храбър е гавра с паметта на предците ни, гавра с истината, а и гавра с доверието на българите.

*Божидар Пейчев обяснява това много добре кой е Черноризец Храбър и защо той няма как да е български книжовник. Касае се даже за личност, която работи против българската книжнина, касае се за човек от немски произход: “…прочутия немски учен и философ от VIII—IX в., абат от Фулда и епископ на Майнц Рабанус Маурус, т. н. Рабан Мавър, Hrabanus Maurus (780—856), познат от всички курсове по история на философията и христоматиите. В един свой трактат „За изобретяването на езиците", датиран от 856 г., Рабан пише, че след еврейската, гръцката и латинската азбука била изнамерена от философа и космографа Етикус…” [Божидар Пейчев, Aethicus Ister].

“Това е, което предизвиква вниманието на неговия опонент — автора на О писменехь. Той така и нарекъл полемиката си — За писмената, за буквите на Черноризец Храбър, на Maurus (Черноризец), Чернец, почернения, монаха, калугера, Храбан (Hraban). Известно е, че Храбан е бил монах, абат във Фулда, а старобългарското означение за монах е чрьноризьць (черноризец) поради черното облекло.” [Божидар Пейчев, Aethicus Ister]

“Знаейки за монашеството на Маурус Храбан и водени от съответствуващото му значение на гръцки език на името Маурус, на старобългарски език са превели веднага това име по най-естествения начин — като Черноризец. А Храбан (Hraban) в течение на няколкото века, които отделят първата поява на О писменехь през IX—Х в. от първия запазен препис — Лаврентиевския, XIV столетие, е бил побългарен на Храбър, защото от един момент нататък при писмената традиция на преписвачите едно словосъчетание и имесъчетание като Черноризец Храбан в заглавието О писменехь Чрьноризца Храбана им е изглеждало като грешка вместо Чрьноризца Храбра, поради възможната им незапознатост с името и делото на Храбан (Hraban). И те са започнали да пишат Храбър на мястото на Храбан.” [Божидар Пейчев, Aethicus Ister]

“Така че първоначалното заглавие О писменехь Чрьноризца Храбана е станало О писменехь Чрьноризца Храбра (За буквите на Черноризец Храбър). А по съдържанието си съчинението е полемика именно срещу изложението за езиците и азбуките в „Изобретяването на езиците" от Маурус Храбан. Така че според нас в заглавието на трактата О писменехь се има предвид Храбан, побългарен впоследствие волно или неволно на Храбър, а самият трактат е написан от друг старобългарски автор, който не може да е Черноризец Храбър, т. е. Храбан.” [Божидар Пейчев, Aethicus Ister]

Ето това е най-важният пасаж: " в заглавието на трактата О писменехь се има предвид Храбан, побългарен впоследствие волно или неволно на Храбър, а самият трактат е написан от друг старобългарски автор, който не може да е Черноризец Храбър, т. е. Храбан."

За жалост нашите специалисти не обръщат внимание на разкритията на Божидар Пейчев и по този начин се получава нещо ужасно. Българският народ кръщава училища и улици на Черноризец Храбър - промененото име на един от своите най-опасни врагове - Храбан Мавър.

#българи
#българия
#средновековие
#черноризецхрабър
#симеонвелики
#старобългарскалитература
#старобългарскаписменост
#кирилица
#глаголица
#йоанекзарх
#константинпреславски
#рим
#византия
#азбука
#храбан
#павелсерафимов
#спароток
#царборис
#князборис
#глаголица
#кирилица