ПЕСЕН ЗА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО! ♫

Описание: Тази песен за селото не е това, което си мислите. Фолклорната част на песента е зациклила плоча - песен от миналото, която още звучи в празна къща. Лирическият герой се връща в селото си и я чува. Той я спира и на 1:41 пробива илюзията, изливайки своята болка. А когато изповедта свърши, пуска старата песен отново, в един порочен кръг. Така че, лев или евро, разрухата е поголовна.

Приятно слушане!

Музиката и пеенето са създадени чрез изкуствен интелект.
Текстът на песента е авторски.

--------------------------------------------------------
(x2)
Ой, ле, горо зелена
ой, ле, лено калена!
тукa си ми ти родена,
тука си ми ти градена!

(x2)
Майка жали първо либе,
първо либе, че отиде,
по чужбина, че да иде,
първо либе, там да биде.

(x2)
Рипни ми, рипни, младо чедо,
рипни ми, рипни, в наше село.
Либе, ле, младо, да залюбиш,
либе, ле, младо, да не губиш!

Върнах се вчера в моето забравено село,
времето бе застинало, всичко бе отнело.
Ето я там и старата къща, потънала в мрак,
няма я вече баба да каже: "Ела ми, чедо, пак."
Падам в тишината, боли, като блъснат от влак,
а около мен - нищо освен изсъхнал треволяк.
Останал е само споменът в прашните снимки
преди да сложат на всички ни нас - примки.
Но ехото на миналото пее там във песен,
забравена, мълчаливо, в тази мрачна есен.
Пее ми тя и плаче - да се върна, да живея
и градя, и хубава песен българска да пея.
Но няма вече живот - твърде късно е сега,
само вятърът свести там, де' играха деца.
Дадох си живота на големия град - да гние,
докато чакаше ме бавно красивото ми либе.

(x2)
Рипни ми, рипни, младо чедо,
рипни ми, рипни, в наше село.
Либе, ле, младо, да залюбиш,
либе, ле, младо, да не губиш!

Българското село сега умира ...
не ли го спасим, сме изгубени ...