18 Март: БЕЛАРУС в КРИЗА след СЛУХ за ПРЕДСТОЯЩ ПРЕВРАТ срещу ЛУКАШЕНКО |Анализ на войната в Украйна

Описание: 🔵 Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала:    / @rfu_bg  
🔵 Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото
🔞 Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish

Днес има важни новини от Беларус.

Тук руското разузнаване вдигна тревога относно подготовка на преврат срещу режима на Лукашенко, предизвиквайки криза, невиждана от години. Заплахата за руските и беларуските интереси беше толкова сериозна, че беларуската армия започна масова и спешна мобилизация.

Съобщения от цяла Беларус започнаха да описват внезапни повиквателни за резервисти и бързи разгръщания край границите с държавите от НАТО, потвърждавайки тихо започналата масова мобилизация. Според официални лица и жители военните повиквателни вече се връчват без предупреждение и често изискват незабавно явяване на мястото за служба. В някои случаи мъжете получават известие сутринта и трябва да се явят във военна част в рамките на час, а в други повиквателната пристига късно вечерта с нареждане да се явят в друг град до разсъмване. Мобилизираните се прехвърлят бързо към учебни полигони, където резервни части се формират още същия ден. Телефоните им се конфискуват, което предотвратява контакт с роднини, докато социалните и медицинските освобождавания от служба се пренебрегват напълно. Официално властите описват активността като внезапна проверка на готовността, но на практика мащабът и скоростта наподобяват прикрита мобилизационна кампания в мащаб, който трудно може да бъде омаловажен.

Зад тази внезапна военна активност стои нарастваща тревога както в Минск, така и в Москва относно възможността за западен преврат в Беларус. Руската външна разузнавателна служба наскоро предупреди, че организации, свързани с НАТО, подготвят условия за конституционна промяна в страната. Според руските оценки крайната цел би била да се отслаби стратегическият съюз между Беларус и Русия и да се подкопаят съвместните им военни усилия срещу Украйна. Руски официални лица твърдят, че западни активисти в момента търсят нови лидери в беларуските опозиционни мрежи в чужбина и че подобни подготовки биха могли да формират основата за нови опити да бъде оспорено управлението на Лукашенко.

Анализатори в Русия засилват тревогата и изглежда вече анализират няколко потенциални сценария за преврат. Първият се върти около постепенна, мека стратегия, насочена към отслабване на беларуския режим без пряка конфронтация. Този подход би разчитал на укрепване на мрежите на гражданското общество, разширяване на дейността на независимите медии и формиране на нови политически лидери, способни да мобилизират по-големи протести. Програми за обучение и координация на активисти биха могли да се провеждат онлайн или извън Беларус в съседни страни, за да се заобиколят вътрешните ограничения. Икономическият натиск би играл допълнителна роля в плана, тъй като Беларус е силно зависима от износа на калиеви торове, като до деветдесет процента от производството се продава в чужбина. Санкции, насочени към този износ, или допълнителни ограничения върху логистичните маршрути през Полша биха могли да наложат тежък икономически натиск, потенциално подхранвайки обществено недоволство и подкопавайки способността на режима да потушава безредици. Целта би била постепенно разяждане на държавната власт, което в крайна сметка да принуди Минск да преосмисли тясната си интеграция с Русия.

Руското и беларуското разузнаване обаче се опасяват и от много по-пряк сценарий, като твърдят, че диверсионни и разузнавателни групи може вече да преминават обучение в Полша. При този твърд сценарий дестабилизацията би започнала с нискоинтензивни актове на саботаж, подобни на продължаващата руска хибридна война срещу Европа, като палежи на складове, повреди по железопътни релейни шкафове или кибератаки, насочени към диспечерски системи и енергийна инфраструктура. Ключови транзитни маршрути като Брест до Минск или Орша до Витебск биха могли да бъдат нарушени, подкопавайки основната цивилна и военна логистика. Малки екипи от трима до осем оперативни лица биха могли да извършват нападения срещу критични съоръжения, включително мостове, подстанции или военни складове. Летища като Мачулищи, където вече имаше саботаж преди три години, остават от особен интерес. Ако тези нарушения прераснат в национална нестабилност, те биха могли да задействат ескалация и бягство на режима, което в крайна сметка да доведе до смяна на властта.

Причината и Минск, и Москва да приемат тези възможности сериозно е стратегическата роля на Беларус. За Русия Беларус функционира като западна буферна държава и жизненоважен логистичен коридор, подпомагащ военната ѝ кампания в Украйна.