Българи и румънци - потомци на траките, February 10, 2024

Описание: Вече има тракийски речник с над 660 думи, ако някой желае да се сдобие с книгата, тя може да се поръча от Изд. Атеа https://ateabooks.com/world-history-s...

*От гледна точка на антропологията и генетиката, българите и румънците са една общност. По отношение на културата, фолклора може да се каже същото. Кройката на традиционните носии на българи и румънци, а и шарките имат своите корени в древността на Балканите. Някои оргаменти са от времето на Неолита, други са от Халколита, а и от Бронзовата епоха. Това е установено от учени като Нортън-Тейлър и Алдеа.

Eто няколко важни неща за румънския език. В днешната си форма той спада към романската езикова група, но в началото на XIX в. е било различно. Тогава, около 50% - 60% от думите са били разбираеми за българите. През XVI в. около 80% от румънската лексика е била неотличима от българската реч. А още по-рано броят на общите думи е бил още по-висок – над 90%.

*Колкото по-назад се връщаме във времето, толкова по-български звучи езика на населението обитавало земите на север от Дунава. Названията Карпис, Карпати, Друвета, Черна, Сура-бара и др. могат да бъдат обяснени на български език. Това не е случайно, защото въпросният регион е обитаван от даките, познати и като гети, но и от мизите, чието ново име е българи. Всички тези групи са говорили един език, който гърци и римляни наричат тракийски, дакийски. В ново време за речта на северните траки се ползва и термина дако-мизийски.

Самото име даки идва от давки, а то пък от давос - вълк. Лингвистите тълкуват давос със стблг. давити-давя, удушавам чрез стискане на гърлото - точно както прави и вълка. Фактът, че давос-вълк и давки, даки притежават обясенние на български, доказва, че старите автори нарекли българите даки са били прави.

*Тракия е завладяна от римляните през I в., а на Дакия идва ред през II в. Населението на юг от Дунава успява да запази своята култура и реч, а през VII в. е освободено от своите северни роднини. Както се подразбира, роднините ни на север от Дунава също не са изоставили родната си реч в полза на речта на римските завоеватели, които са прогонени през III в., по времето на император Аврелиан. Дълго време езикът на северните траки остава жив. Промяна започва да настъпва чак след XII в., когато земите на юг от Дунава попадат отново под римска [византийска] власт, а на север от Дунава, в Трансилвания идват саксите, които за сравнително кратък период успяват да придобият влияние и власт. Каква е тяхна мотивация да отдалечат и отчуждят населението на север от Дунава от братята им на юг от Дунава не зная. Това тепърва ще ще изяснява.

*Процесът на промяна и подмяна на речта на северните траки, наречени тогава власи, се засилва с идването на гърците-фанариоти през XVIII в., но най-интензивните промени биват наложени в край на XIX и началото на XX в.Въпреки усилията на няколко групи чужденци, селското население от земите на север от Дунава успява да запази част от старото си езиково богатство. Така наречените славянски, български заемки в румънския не са никакви заемки, а останки от най-древната реч. Представям кратък списък с румънски думи от основния речников запас. Разделил съм ги в няколко различни категории:

tati-тати, тате
tata-тато
dragă-драга, любима
mama-мама
prieten-приятел
prietenos-приятен
hrană-храна
bob-боб
morkov-морков
cireașă-череша
slănină-сланина
coş-кош
vadră-ведро
grindă-грѧда-греда
zid-зид
colibă-колиба
grădină-градина
gard-града
podea-под
uliţă-улица
târg-търг, тържище
graniţă-граница
var-вар
sticlă-стъкло
secera-секира, сърп
lopată-лопата
daltă-длето
teslă-тесла
boroană-брана
ciocan-чук
ţeapă-чеп
cleşte-клещи
brici-брич, бръснач
vâslă-весло
corabie-кораб
suliţă-сулица
secura-секира
topor-топор, брадва
toiag-тояга
grămadă – грамада, купа
vârf-върх, връх
baltă – блато
mocirlă – мочур
păşune – паша
zidar-зидар
sticlar-стъклар
rob-роб
truditor-трудещ се
plată-плата, плащане
ceas-час
slavă-слава
pată-петно
pecete-печат
vrabie-врабец
rață-раца, патица
lebădă – лебед
buhă-бухал
cocoş-кокошка, петел
gâscă-гъска
cuc-кукувица
mâţă-маца, котка
pisică-писана, котка
măgar-магаре
clocoti-клокочи
răni-раня, ранявам
zidi-зидам, строя
da-давам
pârli-пърля
a plati-платя, плащам
păza-пазя
citit-чета
sfârşi-свърши, свършва
drag-драг
slab-слаб
bolnav-болнав
jar-жар

#история
#траки
#даки
#гети
#мизи
#българи
#българскиезик
#декебал
#скорило
#буребиста
#древност
#балкани
#дунав
#рим
#римляни
#тракия
#език
#дунав
#карпати
#древност
#икона
#надпис
#старобългарски
#румънски
#власи
#влашки
#дакийски
#дако-мизийски
#исторически
#лингвистика
#вълк
#вълци
ИЗОБР. RADU OLTEAN