ЗАЩО НЯКОИ ХОРА ИМАТ ОГРОМНА НУЖДА ДА КОНТРОЛИРАТ БЛИЗКИТЕ СИ И ВСИЧКИ СИТУАЦИИ В ЖИВОТА СИ?

Описание: ЗАЩО НЯКОИ ХОРА ИМАТ ОГРОМНА НУЖДА ДА КОНТРОЛИРАТ ВСИЧКИ СИТУАЦИИ В ЖИВОТА СИ, КАКТО И ЖИВОТА НА БЛИЗКИТЕ СИ?

КОЛКОТО ПО-ГОЛЯМА Е НУЖДАТА НИ ДА КОНТРОЛИРАМЕ ВЪНШНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА И ХОРА, ТОЛКОВА ПО-ГОЛЯМА Е ВЪТРЕШНАТА НИ НЕСИГУРНОСТ!

Откъде идва вътрешната ни несигурност?
Убежденията и вярванията ни за нас самите и другите се формират на база интензивни емоции, изпитвани в нашето детство. До около 3 годишна възраст, преди да има понятие и оценка, има впечатване на емоции и формиране на емоционална нагласа към света, другите и себе си. Човек почти няма спомени от преди три годишна възраст, но има ЕМОЦИОНАЛНА ПАМЕТ. И ако е впечатана тревога, човек гледа на света с тревога. Дори всичко да му е наред в живота, пак има една необяснима тревога.
Когато в периода на детското съзряване се впечатва интензивна враждебно-агресивна емоция към значимата родителска фигура /случва се когато родителят не може да бъде адекватно и откликващо присъстващ до детето, то расте в неспокойна среда, среда на насилие и др./, тя може да блокира личностовото съзряване. А когато няма „позитивен родителски образец“ или адекватно родителстване, човек остава в доминираща негативна емоционална нагласа към света и другите. Тази доминираща негативна нагласа филтрира и осмисля в агресивен план всяка ситуация.
На детето му се налага да създаде личностови стратегии, чрез които да оцелее физически и да управлява тревогата си.
Една такава стратегия се основава на несъзнаваното вярване, че си безпомощен и трябва да придобиваш власт над другите, за да имаш сигурност.

Вече пораснали, ние носим своите създадени като деца вярвания за себе си, за света около нас и за взаимоотношенията ни с другите. И ги отстояваме, каквото и да ни струва това. А ето го и парадокса - колкото по-зависими сме станали от тях, толкова по-яростно ги отстояваме.

Още по темата вижте в клипа...

@psychologistdimitrova