Стоянович: С края на ПСВ политическата класа си „измива“ ръцете с изпратения в изгнание Фердинанд I

Описание: В 1918, през октомври месец, когато цар Фердинанд се качва на един влак и заминава през Будапеща за Централна и после за Западна Европа, в България съществува един много странен консенсус между политическата власт, независимо от партиите и цветовете, в голяма част на висшите военни, пресата и чуждите наблюдатели, обясни проф. Стоянович и уточни, че това е един сговор, в който няма нищо разписано и не може да бъде доказано, но той е виден – някой трябва да поеме вината за това, че най-силната армия на Балканите, създадена за толкова кратко време, по толкова модерен начин, на практика е загубила три последователни войни, които са ѝ давали възможност в голяма степен евентуално да изпълни своя национален идеал.
Но нито политиците, нито военните искат да поемат тази отговорност. „И накрая се избира евангелският принцип – един жертвен агнец, който бива „заклан“ и върху него се стоварва цялата вина за негатива от развитието на България от 1912 до 1918 г. Някой трябва да понесе върху себе си вината. Не, че цар Фердинанд не е основен виновник за това. Разбира се, че е. Но няма как един-единствен човек да бъде отговорен както за възхода на една държава, така и за нейния провал“, подчерта проф. Стоянович и добави, че с края на Първата световна война българската политическа и военна класа си „измива“ ръцете с изпратения в изгнание български владетел Фердинанд I. | БГНЕС