Бургас - Ахтопол - Бургас - тест на трасето за колоездене на Ultra Cross Triathlon IRONMANQK

Описание: Страва:
  / strava  
Важно! Възможни са корекции на трасето.

Снимано с DJI NEO 2 + DJI Action 5 Pro.

От доста време ми се върти на една идея в главата. Да си направя IRONMAN в любимия ми град, като естествено и колоезденето ще бъде с mtb, а бягането офроуд. Първо измислих името - IRONMANQK. После измислих къде ще са T1 и Т2. Плуването и бягането също бяха доста лесни, но не бях сигурен дали Бургас-Ахтопол покрай морето ще се впише в профила, който търся - хем те има доста офроуд участъци, хем да е сравнително бързо за да има шанс да се завърши за около 10 часа. Затова Днес реших да направя един тест. Въпреки че го даваха два градуса сутринта, реших да опитам. Получи ми се доста добре. Уцелих невероятно време. Някак си се надявах че, въпреки че не съм тренирала от доста време е колоездене, ще съм в старата си форма. Въпреки това с правилно хранене, доста твърда храна и сланина, и сериозни психически усилия успях някак да го до добутам. От Бургас до Ахтопол трасето има не повече от 10 км по главния път. Останалите пътища не са от най-хубавите, на доста места си иска full suspension 😆😆😆.
Допълнително трасето минава през трасетата на няколко любими състезания Лъвско сърце утопия, Акватлон утопия, Антеа рън, Лъвско сърце ултра и Предизвикай Странджа.
И така. Реших че днешното предизвикателство ще бъде да тествам планираното трасе, като по възможност да го взема със средна скорост 20 км/ч (под 10 ч.). Въпреки че се раздадох стабилно успях да го добутам до 17.5 км/ч. Имаше и доста утежняващи ситуацията обстоятелства, като студа, супер тежката раница пълна най-вече с всякакви дрехи и храна, няколкократното ми забиване и храсталясване, спирането по магазините и не на последно място снимането с дрон. Въпреки, че бях изцяло автономен, пак ми се наложи да спра на няколко места да си купя вода и още храна, че в тоя студ храната вървеше доста повече от предвиденото. Лятото пък ще бъде много жега, и ще трябва да се спира за вода на всеки 30-40 км.
Много съм доволен, защото открих че има много хубав път между Свети Тома и Аркутино, както и от лодките на Ропотамо до Перла. Тук там ще трябва да се излиза на главния път, но не е нещо, което не може да се преживее.
Първите 90 км бяха доста добре. Но като тръгнах от моста, едвам държах 19 км/ч. То вярно че вятъра беше насрещен, но и нямах никаква сила. Някак добутах до Приморско, където ударих 200 мг кофеин. Този кофеин така ме изстреля, че ме държа чак до финала.
Тръгнах от вкъщи по тъмно и завърших по тъмно, както си беше и планирано.
Отново трябва да похваля новата ветровка. Тръгнах на два градуса и се прибрах на три. През цялото време ми беше супер.
Добре поснимах днес. Ще събера за някакво филмче, за да мога да го кача в сайта на ивента.
Но най-големият герой беше стомахът ми. Какво ли не мина през него, за да може да ми стигне енергията, и въпреки това не се предаде 😆😆