Защо българската ваксина срещу коронавируса може да е по-добра и какво да правим срещу КОВИД

Описание: "Програмата по разработването на българската ваксина срещу КОВИД (COVID-19) е напълно завършена и вече търсим инвеститор, който да направи клиничните изпитвания". Това заяви директора на департамент "Имунология" в Института по микробиология на БАН Андрей Чорбанов в интервю за Actualno.com.

По думите му пред Actualno.com, в момента предстои да се направи официално запитване към българската държава дали има интерес да развива разработената ваксина и ако властите откажат имунологът ще се обърне към инвеститори. Проф. Чорбанов добави, че ваксината се различава по всичко от настоящите ваксинални продукти на пазара.

Проф. Чорбанов ако българският прототип на ваксина бъде завършен успешно, ще препоръчате ли на хората да се ваксинират задължително с нея?

Не! От самото начало на проекта, който започна от май месец 2020 година, ние декларираме, че тази ваксина няма как да бъде задължителна. Тя трябва да бъде специфична, особено когато става дума за такъв вирус. Задължителни са ваксините, които са заложени в Националния, световните или европейските имунизационни планове за причинители на заболявания, които причиняват много повече поражения и имат висок процент на смърт. Българската ваксина трябва да бъде за рисковите категории и първото и важно условие трябва да е гарантирано безвредна и ефикасна.

Може ли според вас вирусът да мутира така, че да почне да заразява с друг антиген, а не само със S- протеин?

Той не заразява със S-протеин. Неговият смисъл е функцията е друга. Ако погледнем структурата на вируса, той представлява комбинация от молекули, които съдържат една прекрасна адапционна способност към живата популация. Всички тези белтъци имат различни функции и конструират една форма, в която се съдържа вирусната информация. Смисълът на вируса е да проникне в клетката гостоприемник, излазвайки тези протеини - едни от тях са ензими, едни блокират имунния отговор срещу него, едни разпознават рецептори, четвърти правят буквално дупка, стимулирайки клетката да ги погълне и тн. Така всички тези белтъци образуват нещо като вирусна обвивка. S-протеина е най-големия от тези структурни белтъци. Той е много голям, защото дава дистанцията на вируса от клетката и когото този белтък намери пицелния рецептор тогава дава възможност на вируса да се прикрепи стабилно към този рецептор, стимулира се клетката и тя го поглъща. В този момент S-протеина разпознава и се нагажда по рецептора, там са и най-много мутациите. За това и много от антителата са тези, които, хващайки се за S- протеина не му дават възможност, да намери рецептора да се захване с него. При малка мутация, обаче тези антитела вече са неефективни и той си се хваща. Така, че тези нови мутации дават това вирусно предимство. Ако разчита имунния отговор на антителата, обаче, ако разчита на този Т - клетъчен имунитет, който разпознава не само S-протеина и особено неговия свързващ район, а разпознава всички негови компоненти, то тогава би могло много по-ефективно неговото обезвреждане, защото тези клетки директно атакуват заразените с вирус клетки. Защото те показват на повърхността си различни вирусни компоненти. Специфичните Т-клетки разпознават цялата клетка и я унищожават заедно с вируса, не дават възможност на вируса да напусне клетката.


Най-важните новини за деня:
▶ https://www.actualno.com/

Топ коментарите за деня:
▶ https://bit.ly/3qIvzjb

Последвайте ни във Facebook тук:
▶   / actualnocom  

Actualno.com е независима медия за новини, интервюта и коментари, чиято цел е да ви запознае с най-важното за деня и ви предложи най-адекватния анализ за него. Благодарим за вниманието и се надяваме да ви бъдем полезни!