За насилствения хиджаб, арестите и протестите в Иран: иранската активистка Мерседех Шакинхар

Описание: Повече от година след смъртта на иранската кюрдка Джина Масха Амини, която беше арестувана през септември 2022 за неправилно насене на забрадка и почина след побой от "нравствената полизция" , ЕП удостои Амини и протестното движение „Жена, живот, свобода“ с Наградата Сахаров - най-голямата награда за човешки права в Европа. Какво става в Иран след смъртта на Амини и масовите протести и арести в страната?

"Убиха много млади, затвориха ги зад решетки, като продължават с още хора, измъчват ги. Много хора загубиха своите очи – едно или и двете, загубиха зрението си, вследствие на мъченията ," разказва в ексклузивното интервю пред Милена Милотинова Мерседех Шакинхар, една от активистките от Иран, които получиха Наградата Сахаров от името на Амини. "Стреляха по мен, загубих окото си, но не съжалявам, че протестирах. Направих го за страната си и бих го направила отново," казва Мерседех.

"След бруталното убийство на Махса Амини, хората спонтанно излязоха на улиците. В Иран имаме проблеми с насилствения хиджаб. Има нравствена полиция, която тормози момичетата заради носене на неподходящо според тях облекло. Със смъртта на Махса Ам Със смъртта на Махса Амини, хората вече не можеха да го понасят повече. Махса беше гост в столицата. Беше пътувала от друг град в столицата Техеран със съответното разрешение, но това можеше да се случи навсякъде в Иран. Когато хората се събраха под наслов „Жена, живот, свобода“, те говореха в един глас. Мъжете подкрепяха жените. Много жени всъщност изгориха своите хиджаби и шалове. През последните 44 години на режим на ислямска република, правата на жените се нарушават. Налага се много дискриминация срещу жените. Жените винаги са били репресирани от режима, така че това беше възможност да излязат жените да протестират. За щастие и мъжете се присъединиха, те също подкрепиха движението, защото те също искат равни права за мъже и жени. Колкото повече напредвахме, толкова повече натиск имаше от страна на режима, повече принуда спрямо хората, при това с оръжия," разказа Мерседех Шакинхар.

"От първия ден бях на улицата и протестирах всеки ден. Въпреки че виждах много клипове в социалните мрежи с насилието, когато бях там, можех да видя случващото се със собствените си очи. В първите дни изпитвах страх, но постепенно ставах по-решителна, виждайки гордостта на хората, храбростта, смелостта и солидарността на хората. Така нарастваше и моята смелост, и тази на останалите. Един ден, когато бяхме на протестите, стреляха със стоп патрони, първо по краката ми, но останах на крака, след което изведнъж стреляха в лицето ми. В първия момент не осъзнах коя част от лицето ми беше засегната, но чувах сякаш глас – това всъщност беше шум в главата от отскока на окото ми. Когато се изправих отново, имах чувството, че държах лицето си в ръце. Беше ужасно. Това е цената, която платих, и изобщо не съжалявам. Загубих око, но не съжалявам. Направих го за страната си. Действам като войник, защото насреща ни имаме да побеждаваме въоръжени хора. Аз не бях въоръжена, нямах никакви оръжия. Това е неравна война, както е при много хора, изправящи се пред враговете си на улицата. Когато загубих окото си си казах, че дори с едно око мога да празнувам, когато възтържествува свободата. Това за мен беше въпрос на решителност. Ако се бориш за свобода, трябва да платиш цена, а аз бях готова да платя за каузата. Не съжалявам," заяви Мерседех.
Тя помоли европейските страни да не издават визи за хората от режима в Иран и да замразят авоарите им в Европа.